Доктор Иван Селимински е един от видните представители на българското Възраждане – просветител и будител, философ и социолог, активен борец за свобода и народен водач.
Роден е на 24.12.1799 г. в стария квартал на Сливен „Клуцохор”. Детството на Селимински е нерадостно. Домашното си възпитание в строго религиозен дух получава в дома на дядо си Георги и баба си Драгана. Баща му е убит една година след неговото раждане, а през 1813 година умират майка му и роднините му от чума. Учи в килийно училище в родния си град, а по-късно - в най-прочутата за времето си гръцка гимназия в град Кидония. Тя се слави със забележителните си учители – Сарафис, Вениамин, Каирис и Петру. В нея се изучават философия, богословие, физика, математика.
През 1821г. избухва националноосвободително въстание в Гърция и Селимински поддържа връзки с водачите му. В Пелопенес в продължение на две години взема непосредствено участие като командир във въстанието. След като напуска Гърция, през 1824 г. минава през Италия, Унгария и Австрия и се установява в Брашов(Румъния). По пътя си държи речи за продължаващата гръцка революция. В Италия се запознава с националнореволюционното движение на карбонарите, а в Будапеща – с революционното движение на унгарците. Град Брашов се превръща в един от първите организационни центрове на българската емиграция. Селимински заварва тук Петър Берон, В. Ненович,А. Кипиловски и група търговци – Антон Иванов (сливенец), И. Начович, Й. Генович, П. Михайлович. Пред тях той излага своя план за организиране на българския народ за борба срещу поробителите. Брашовската организация натоварва сливенеца, като най-подходящо лице, да замине за България и да организира народа, посвещавайки го в свободолюбиви идеи.
На 26.10.1825 г. (Димитровден) Селимински пристига в родния си град, тържествено посрещнат от съгражданите си. Открива първото елино-българско класно училище (по това време в града има 5 гръцки училища) в двора на църквата „ Свети Никола”. Благодарение на добрата подготовка, която има, въвежда нови предмети: писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Като учител привлича ученици не само от Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Стара Загора. Новото училище представлява етап в развитието на българското просветно дело.
Но главна цел за идването на Селимински в Сливен е да основе тайна революционна организация „Братство” от 11 души, която почва да работи чрез масовите легални еснафски сдружения. По този начин той е първият българин революционер демократ, който полага основите на първата българска тайна организация за подготовката на масово военно въстание срещу турската държава. Организирани от Селимински, сливенци вземат активно участие в Руско-турската война от 1828-1829 година.След сключването на Одринския мир,за голяма част от тях (12хиляди души) става невъзможно да останат в града. За да спаси съгражданите си от издевателствата на турската власт, Селимински участва в специална делегация до руското главно командване, проявява голяма гъвкавост при преговорите между Русия и Турция по бежанския въпрос,изпраща делегация до султана. През 1830 година през много трудности и лишения отвежда изселниците в Румъния и ги настанява близо до град Плоещ в имението "Берязка". Там се слагат основите на един град Нов Сливен. Дейността на народния водач в емиграция се свързва с организирането и помощта на бежанците, учителства и е един от основателите на Общонародна каса с централно ръководство в Букурещ. Всепризнат е за ръководител на българските емигранти,техен просветител и будител.
През 1840 година напуска българската колония във Влашко и се записва в Атинския университет да учи медицина. Обучението не го удовлетворява и заминава за Флоренция, където учи и практикува в голяма градска болница. През 1845г. получава документ за медик-хирург от медицинската школа в Сиена – област Тоскана.
Практикува лекарствата си професия в Румъния,но не спира дейността си в църковно-националните борби (на българите) и в просветното движение. През 1845г. е в Париж и с група българи обсъжда въпроса как да се помогне на България след Нишкото въстание. В 1846г. взема главно участие в написването на заявление до султан Абдул Меджид, в което се иска избиране на българи за свещеници и служене в църквата на български език.
Върхът на политическата дейност на д-р Иван Селимински е по време на Кримската война. През 1853г. организира доброволчески български отряд от 2000-4000 души, който взема участие в редица боеве в Добруджа. Последните години от живота на видния българин (1863-1866) са свързани с дейността му като лекар.От това време забележителна е обиколката му в Европа-Прага, Дрезден, Париж.
Д-р Иван Селимински умира на 21.07.1867г. в един румънски манастир”Дълхуци”,около Галац. През 1876 г. Българската добродетелна дружина решава да бъдат пренесени костите му в Букурещ и да се издигне паметник на гроба му. Имуществото си, което включва и ценните съчинения в областта на философията, историята, социологията и медицината, той завещава в полза на просветното дело.
Трето основно училище с гордост носи името на народния будител, учения българин и самоотвержен сливенски гражданин д-р Иван Селимински.