Някога,някога, в стария град,
там,дето вятър ечи под скалите планински,
раснал във робство,възторжен и млад
жаден за знания нови-Иван Селимински.


Бродил години немил и недраг,
ала тъгувал за Сливен под свода чужбински.
Искал на своите в робския мрак
С ум и сърце да помогне-Иван Селимински.


Лекар и учен бил той, философ,
но не забравил за миг своя корен същински.
Нека, потомци, да помним с любов
Първоучителя-доктор Иван Селимински.


Училище вековно, на мъдростта си храм,
Ти знания ни даваш, и пориви, и плам,
Ти пръскаш любородни в душата ни искри,
тъй както Селимински в завета повели.